Ранима близост

Начало книги

Това не е моят разказ. Изобщо не съм сигурна, че искам да споделям тази история или чувствата си с непознати в мрежата. Би било някак неискрено — неискрено и написано с цел да предизвика внимание. Просто ми се иска да го кажа, а вашият уебсайт не предлага адрес, на който могат да се пращат писма.

Когато измисляхте името на организацията си, запитвали ли сте се дали всъщност най-доброто решение е болката да се изкаже? Като споделиш нещо с някого, то става по-реално. Защо му е на човек да разказва нещо, което би искал никога да не му се е случвало, и така да го накара да се случва отново и отново в съзнанието на всеки свой познат? Аз никога няма да разкажа моята така наречена история, което означава, че няма да има справедливост, няма да има заслужено наказание. Понякога тази мисъл ми тежи. Все пак по-добре това, отколкото през остатъка от живота ми всички да ме смятат за жертва.

Извинете — за оцеляла. Макар че тази дума ме притеснява. Мен никой никога не се е опитвал да ме убие. За оцелели има смисъл да се говори при самолетна катастрофа или ядрена експлозия; ситуации, при които може да се очаква всички присъствали да умрат. Изнасилването обаче в повечето случаи не е животозастрашаващо събитие, така че смисълът, съдържащ се в думата „оцелял“ — все едно си извършил някакъв рядък подвиг, — звучи покровителствено, като фалшива утеха.

Читать дальше →