Жупанът

Начало книги

В края на първата световна война и през следващите години в областта на Северна Словакия глиганите се бяха размножили, както от незапомнени времена. Те направиха много поразии. Щом някое стадо от дванадесет — петнадесет животни посетеше, та макар и за една нощ, дългите, тесни нивички в подножията на планините, разровеше картофите и изскубеше овеса, от реколтата не оставаше почти нищо. Когато глиганите не намереха храна в нивите, те се прехвърляха в планината за букови жълъди.

Така беше и в Орава. След прибирането на реколтата в околността Бабя хора се събраха много диви свине. Те живееха в добро разбирателство. Задружният живот не се харесваше само на старите глигани. Те предпочитаха самотата и живееха отделно. Вероятно не понасяха квиченето на глиганчетата и дребните свади, които са неизбежни за всяко по-голямо семейство.

Зимата премина. Беше края на април. Едрата дива свиня неспокойно обикаляше познатите й места, докато не намери едно тихо кътче дълбоко в планината. Там, далече от хората и пътищата, сред няколко гъсти дървета, чиито клони достигаха до земята, тя застла леговището си с вейки, листа и мъх и даде живот на шест малки.

Читать дальше →