От устните към сърцето

Скачать

Стопанинът на дома, изправил се в трапезарията край отворената към терасата врата, каза на госта си:

— Огрян от прекрасната луна, изглеждаш като потънал в прелестен сън, паша… Направи си труда, приближи се за миг насам…

Уморен от пътуването и оборен от тежестта на храната, застиналият в широкото кресло принц Вефик паша трепна, отвори очи и с унил глас изрече:

— Имай милост, не възнамеряваш, надявам се, да ми предлагаш още нещо за хапване…

Пристъпвайки бавно към него, Мюнир бей му отвърна:

— Този път пиршеството ще е съвършено различно… Ще е, както се изразяват днешните млади, „естетическо пиршество за очите“…

— Не ми останаха сили дори и за него…

— Подготвил съм за своите височайши гости експозиция на различните сортове грозде от моите лозя, експозиция на моите творения.

— Изям ли и едно зърно още, ще се пръсна…

— Нали вече обяснихме, паша… Моята експозиция е по-скоро наслада за очите, отколкото за стомаха и небцето…