Трилогия Бьорндал

Начало книги

Скалите над долината на Йомфрудал синееха с криволичещите си очертания сред вледеняващия въздух на есенната вечер. Зад тях на кървавочервения хоризонт продължаваше да стои дирята на залязващото слънце. На най-отдалечения хребет бе застанал кафяв мечок, тъмен като планината, и душеше в посока към застроената шир, където мъглата се издигаше над езера и потоци.

Главата му беше ръбата и насечена, а шията му — дълга и мършава, с оредяла рошава козина. През последните няколко есени се бе случило така, че закъсняваше със зимния си сън. Всичко, което разкъсваше и изяждаше, не му се отразяваше особено. Естествената летаргия и отпуснатост, която го обземаше преди години с настъпването на есента, сега закъсняваше. Тази година имаше нещо нередно. Усещаше някаква болка в тялото си, а и месото вече нямаше същия вкус като преди. Животните, които убиваше, бяха най-често изостанали от стадото, имаха само топла кръв, полуживи сърца и други леки храни, които той набързо поглъщаше и така се засищаше.

Читать дальше →