Споделени тайни

Скачать

одеялото, за да легна до него. Страничната рамка е спусната и аз се покатервам на леглото до

него, обвивам ръка през гърдите му и сплитам крака с неговите. Заравям лице във врата му,

търсейки топлината му, но не я намирам.

Искам да се стопля, затова сгушвам лице до шията му, но не ми става по-топло.

Днес той е студен.

Размърдва се, докато не заемаме обичайната си поза — лявата му ръка е под мен, а с

дясната ме притегля към себе си. Нужно му е повече време от обичайното, за да се нагласи

удобно и аз забелязвам, че дишането му се учестява с всяко движение.

Опитвам се да пренебрегвам тези неща, но е трудно. Виждам все по-голямата му

отпадналост, бледата кожа, слабостта в гласа му. Всеки ден, в продължение на отреденото ми

време, съм свидетел как той все повече се отдалечава от мен, но съм безсилна да направя

каквото и да е. Не ми остава нищо друго, освен да наблюдавам случващото се.

От шест месеца знаехме какъв ще е краят. Разбира се, всички се молихме за чудо, но в