Време за ремонт

Начало книги

Сервитьорката се разписка (с жив персонал това не е изключено) и посочи прозореца, който гледа към паркинга. Стю Клеманс се извърна енергично на стола си. През зеленикавото стъкло видя как тъмнокос мъж на около трийсет се хвана за гърдите и падна на колене, трескаво стиснал сърцето си. Кримфургонът безшумно се измъкна от редицата паркирали коли и се отправи към падналия.

— Ама там няма никой, в колата! — извика сервитьорката и изтърва чашата с кафе.

„Сигурно е изпълзяла от някаква дупка“ — помисли си Клеманс.

— Тази кола е моя — обяви той и натисна бутона, показа се салфетка. — Изтрийте се. Кримфургонът знае какво прави.

Момичето поднесе салфетката към лицето си. В същото време кримфургонът върза мъжа, проглуши околността още веднъж и го прибра на задната седалка за опознаване и разпит.

— Нали ти казах, никога не греши — каза Клеманс на гърба й. — Вече почти година съм старши инспектор на двайсет и трети отдел, този кримфургон никога не е сбъркал. Така е конструиран.

Читать дальше →