Дървото на еничаря

Начало книги

Яшим перна невидима прашинка от маншета си.

— И още нещо, маркизо — промълви той.

Тя го погледна равнодушно.

— Вестниците.

Маркиза Дьо Мертьой се изсмя тихо.

— Flute!2 Monsieur3 Яшим, поквара е дума, която не използваме в Академията. — Ветрилото затрепка пред лицето й и тя сниши глас: — Това е състояние на ума.

Яшим вече усещаше, че сънят му се изплъзва.

Маркизата бе извадила някакъв сгънат лист от деколтето си и потрепваше с ръба му по масата като с малко чукче. Той се вслуша внимателно. Наистина звучеше като чук.

Дум-дум-дум.

Отвори очи и се огледа. Мракът в Шато дьо Мертьой се стопи от светлината на свещта. Иззад отрупаните с книги полици и от ъглите на стаята в дома му в Истанбул, където Яшим живееше сам — тя спокойно можеше да бъде наречена стая и половина, — надничаха сенки. Подвързаното в кожа издание на „Les Liaisons Dangereuses“4 се бе плъзнало в скута му.

Дум-дум-дум.

— Evet, evet — измърмори с досада той. — Идвам. — Наметна се с пелерина, нахлузи жълти чехли и провлачи крака към вратата.

Читать дальше →