Време за милост

Начало книги

Злощастната малка къща се намираше на десетина километра южно от Клантън край старо шосе, което не водеше наникъде. Тя не се виждаше от там и до нея се стигаше по лъкатушещ тесен път. Вечер лъчите на приближаващите се фарове нахлуваха през предните прозорци и врати като предупреждение към чакащите вътре. Уединеното място засилваше усещането за надвиснал ужас.

Късно през нощта в събота срещу неделя фаровете най-сетне се появиха. Обляха стените в светлина и метнаха по тях зловещи сенки, после изчезнаха, когато колата се спусна надолу, преди да изкачи последната отсечка от пътя. Тримата в къщата трябваше отдавна да са заспали, но сънят бе невъзможен. Седнала на канапето в дневната, Джоузи си пое дълбоко дъх, каза кратка молитва и се премести до прозореца да наблюдава колата. Дали криволичеше, или се движеше стабилно? Беше ли се натряскал той, както обикновено в такива нощи, или беше само подпийнал? Тя бе облякла съблазнителна нощница, за да привлече вниманието му и евентуално да го настрои от войнственост към романтика. Не я слагаше за пръв път и по-рано той я харесваше.

Читать дальше →