Таен свидетел

Начало книги

По сателитното радио звучеше джаз — компромисен избор. Лейси, собственичката на тойотата и поради това — на радиото, мразеше рапа почти колкото Хюго, пътникът в колата, мразеше съвременната кънтри музика. Не успяха да се споразумеят за спортно предаване, обществено радио, златни хитове, комедия за възрастни или Би Би Си и изобщо не дискутираха блуграс кънтрито, операта, Си Ен Ен или стотиците други радиостанции. Побързаха да се примирят: тя от безсилие, а той от умора, и избраха тих джаз.

Тих, за да не смущава дълбокия и продължителен сън на Хюго, а и защото Лейси също не беше бог знае каква почитателка на джаза. Това беше поредната взаимна отстъпка, една от многото, върху които се крепеше съвместната им работа през годините. Той спеше, тя шофираше — и двамата бяха доволни.

Преди Голямата рецесия Комисията по съдийска етика разполагаше със служебни хонди — всичките бели, с четири врати и на малко километри. Но след бюджетните съкращения колите изчезнаха. Лейси, Хюго и още безброй държавни служители във Флорида вече трябваше да използват личните си автомобили, докато се занимаваха с щатските дела, като им възстановяваха по трийсет цента на километър. Хюго, който имаше четири деца и огромна ипотека, караше стар форд бронко. С него той едва стигаше до офиса, камо ли да поеме на дълго пътуване. Затова Хюго спеше.

Читать дальше →