Планината Грей

Начало книги

Най-ужасно беше чакането – неизвестността, безсънието, режещата болка в корема. Колеги се избягваха и се криеха зад заключени врати. Секретарки и правни асистенти разпространяваха слуховете и не поглеждаха никого в очите. Всички бяха на тръни, чудеха се кой ще бъде следващият. Партньорите, едрите риби, бяха като зашеметени и не искаха да контактуват с никой от подчинените си – току-виж скоро се наложило да им теглят ножа.

Клюките бяха зверски. Десет адвокати с опит в съдебната зала е прекратени договори. Отчасти вярно – само седем. Закрили целия отдел за недвижими имоти – всички, дори партньорите. Напълно вярно. Осем партньори от антитръстовия отдел се местели в друга кантора. Засега невярно.

Атмосферата беше толкова отровна, че при всяка възможност Саманта излизаше навън и работеше на лаптопа си по кафенетата в Южен Манхатън. Един приятен ден – десетия след краха на “Лийман Брадърс” – тя седеше на пейка в парка и съзерцаваше високата сграда по-надолу по улицата. Наричаше се “Броуд 110” и горната ѝ половина беше наета от “Скъли и Пършинг”, най-голямата юридическа фирма в света. Нейната фирма все още, макар че бъдещето изобщо не бе сигурно. Две хиляди адвокати в двайсет държави, половината само в Ню Йорк, хиляда от тях натъпкани там горе, от трийсетия до шейсет и петия етаж. На колко ли им идеше да се хвърлят от прозореца? Не можеше да отгатне, ала не беше единствената. Най-голямата правна кантора в света рухваше в пълен хаос. Конкурентите ѝ – също. Фирмите от “Голямото право”, както ги наричаха, бяха изпаднали в паника досущ като хедж фондовете, инвестиционните банки, търговските банки, застрахователните конгломерати, Вашингтон и така нататък надолу по хранителната верига чак до магазините на главната улица.

Читать дальше →