Уорд

Начало книги

За Марина Скот беше без значение, че е сгодена за Рамон и трябва да се омъжи за него. Трябваше да се махне от грижите и вниманието му, които направо я задушаваха, от майка му, която постоянно я наблюдаваше със студения си, хищнически поглед.

Марина тихо се измъкна от красивата си, богато мебелирана стая. Беше ранен следобед — времето, което всички използваха да си починат и да подремнат. Тя изпусна въздишка на облекчение, когато се намери на слънчевия балкон, около който се виеха млади лози и който ограждаше вътрешния двор. Марина се спусна безшумно по стълбите, заобиколи фонтана, премина бързо през хладния вътрешен коридор и излезе на оградената от дъбове алея.

Отначало бе впечатлена от огромното ранчо и голямата каменна къща, които говореха за внушително състояние. Семейство Дилън бяха много богати хора. Но напоследък къщата започна да й прилича на затвор.

Марина подкупи едно конярче да й оседлае кон, без да каже на никого. Момчето обаче не изпълни изискването й за някое „старо и кротко“ животно. С всяка стъпка конят ставаше все по-неспокоен и буен. Без предупреждение той се втурна през пресъхналото корито на потока и продължи да препуска в осеяната с къдри и мескит равнина.

Читать дальше →