Лаура

Начало книги

Пронизителният писък беше някак неуместен в този спокоен и отдалечен каньон, обраснал отвсякъде с огромни стари чинари, из които прехвърчаха безброй птици. В първия момент Хен Рандолф си помисли, че звукът трябва да е бил издаден от орел или някое малко животно, но когато той се разнесе втори път, разбра, че е вик на жена. Без да е сигурен къде отива и какво щеше да намери там, той се втурна напред по тясната пътека, обвиваща стената на каньона.

Чу по-плътния мъжки глас чак когато взе завоя, след който каньонът се отваряше към просвет, образуващ малка долина покрай стръмния наклон на потока. Там, максимално отдалечена от рекичката, бе опряла на стената на каньона гръб кирпичена къщичка, а пред нея разгорещено и на висок глас се караха мъж и жена и размахваха ръце в гневни жестове. Хен забави крачка, после спря. Бяха му казали, че Лаура Блекторн не е омъжена, но това, което виждаше, приличаше напълно на домашен скандал. Тъкмо щеше да се обърне, когато жената извика отново и в гласа й ясно се отличаваха отчаяние и страх.

Читать дальше →