Светът на мъглите

Начало книги

Бръснещият вятър долиташе със стон от север, разпръсквайки нашарената със сняг мъгла, застлала тесните улици на Пристанището на мъглите. По вратите бяха закачени лампи и фенери, които пламтяха в жълто и червено срещу безкрайното море от сиво. Мъглите бяха винаги най-гъсти в ранните часове на утринта, преди да изплува бледото слънце над Света на мъглите.

Неясна фигура крачеше уверено с леки стъпки по хлъзгавия, покрит с плочки покрив, стройната й сянка се мержелееше сред талазите на снежната вихрушка. Чисто бялото на термичния костюм преливаше хармонично в снега и мъглата, докато топлинните елементи предпазваха от хапливото бръснене на вятъра. Мъжът, който се наричаше Кат, се приведе край един издаден тавански прозорец и отмахна качулката си, разкривайки бледи младежки черти, върху които изпъкваха тъмни и наблюдателни дълбоки очи и белези от шарка като татуировка на двете му бузи. Той примижа, щом леденият вятър обрули голото му лице, и се плъзна внимателно по разкаляните от снега плочи, за да се блъсне леко о един димящ комин. Здраво се хвана за грапавите му тухли и се надвеси от покрива, за да огледа.

Читать дальше →