Страшният съд

Начало книги

— Повечето хора биха направили точно това, което сторих аз — казвам.

— Интересно изявление… — промърморва психарят.

— Повечето хора сигурно нямаше да убият човека, който им е бил като баща.

— Той не ми беше баща.

— Казах „като“ баща.

Кимвам, защото това бе вярно.

— Като се замисля — казвам, — струва ми се, че той ми даде неща, които никога не получих от баща си. Но и ми отне сума неща. Пари. Жена ми. Детето ми. Неща, които един баща не би отнел от сина си.

— Какво имаш предвид, като казваш, че ти ги е отнел? — гледа ме психарят. — Всъщност не се е случило така, нали? Не той е отнел жена ти.

— Добре. Той така мести фигурите на шахматната дъска, че те ми бяха отнети. Едно и също е.

— И е заслужавал да умре заради това? И другите — също?

— Не знам дали някой от тях е заслужавал — вдигам рамене. — Но така се случи, така би се случило и при повечето хора. Исках единствено да вървя напред, да задържа жена си, семейството.

Читать дальше →