Перфектно отмъщение

Начало книги

Беше време, когато единствените граници за мен бяха границите на въображението, а на другите им се искаше да бъдат като мен.

Сега светът ми е метър и осемдесет широк, два и четирийсет дълъг и два и петдесет висок. По-малък е, отколкото можете да си го представите. Единственото нещо между бетонния под и мен е тесният, осем сантиметра дебел дюшек. Нямам нужда от одеяла и чаршафи, защото постоянно е топло. Ризата и панталонът ми някога бяха сиви. Сега имат цвета на овесена каша. Вече не ги чувствам втвърдени от потта, а и не мога да усетя мириса им, макар че тъмничарите извиват глави настрани, когато дойдат да ме изведат навън.

Дните ми са заети. Те траят един час. Това е часът, в който ми отпускат светлина. Има насекоми, които трябва да бъдат преследвани и убити. Пукнатини в стените, които трябва да бъдат запълнени с мазилка, която си правя от дребни камъчета и пясък. Тялото ми се нуждае от преглед. Ноктите ми трябва да бъдат изпилени о стената. Косата да се почисти. Дребни занимания, които внасят някакъв ред в живота ми.

Читать дальше →