Хоук и Фишер

Начало книги

Хейвън бе мрачен град. Сградите от обикновен камък и дърво по тесните сгушени улички бяха облегнати една на друга за взаимна опора. Стърчащите навън горни етажи са наведени един към друг подобно на уморени стари хора, блокирайки светлината. Но дори сенчестите места са слабо спасение от горещината в разгара на лятото. Жарещото слънце изгаряше разпростиращия се на всички страни град, пропъждайки цялата влага от въздуха. Улиците бяха засъхнали, прашни и изобилстваха с бръмчащи мухи. Бидейки морско пристанище, Хейвън получаваше необходимото количество валежи и дори повече, но не и в разгара на лятото. Дългите дни изтощаваха, а силната жега ги превръщаше в някаква мъка от пот, жажда и безкрайна умора. Тя правеше твърде ужасни дните за работа, а нощите за сън. Нервите все повече се опъваха, но бе твърде горещо за кавги или сбивания. Птиците висяха в небето, като носещи се сенки, но там нямаше никаква следа от облаче или ветрец. През лятото Хейвън бе добро място за неприятности. Горещината размърдваше съзнанието на хората и носеше скрити злини. Всички наблюдаваха небето и се молеха за дъжд, но дългото сухо лято продължаваше да се проточва безкрайно.

Читать дальше →