Народът на моретата

Начало книги

Великолепно животно. Тялото и шията къси, гърдите много широки; крайниците — нервни, мускулести; грамадни белопетнисти крака с яки гладки копита; безукорна златисточервеникава козина — един хубав кон, преливащ от сили. Същинско богатство за Ксуан.

Без особена умора Сукама можеше да върви повече от сто километра на ден, язден от Ксуан, а впрегнат в тежкото осемстотинкилограмово чергило на семейството, той беше способен да измине половината от това разстояние независимо по какъв терен! Най-добрият кон в племето. Всички му завиждаха за него, а веднъж няколко души от съседното племе се бяха опитали дори да го откраднат…

Сукама блестеше от пот. Ксуан го три дълго и търпеливо със сноп суха трева. След туй покри хълбоците му с наметалото си и окачи на врата му торба с някаква смес от диви моркови и сухи жълти храсти. Последните запаси.

Вече пет дни, откакто Ксуан беше напуснал племето и тръгнал по дирите на глутница диви кучета! Бяха го повлекли опасно на север, без да може да ги доближи, та да повали две-три от тях. Жалко, най-вече заради козината им… но не можеше да върви по-нататък. Нямаше вече припаси, а и ония куполи… Хоризонтът беше кървав от светлините им като при залез слънце. Ала в осем часа вечерта слънце няма.

Читать дальше →