Сложи-масичка, златното магаре и скочи-тояга

Начало книги

Отдавна, много отдавна живял един шивач, който имал трима сина и една коза. И тъй като всички се изхранвали само с нейното мляко, трябвало да я гледат добре и затова всеки ден я водели на ливадата да пасе. Редували се синовете един след друг.

Веднъж големият син я завел на гробищата, където шумата била най-хубава, и я пуснал да пасе и да тича на воля. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Той я попитал:

— Сита ли си, козичке?

Козата изврещяла:

— Нима трябва да се пита?

пасох много и съм сита.

Ме-е, ме-е!

— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, хванал края на въжето й, завел я в кошарата и я вързал.

— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.

— Нима трябва да се пита. Паса много и е сита — отвърнал синът.

Но бащата решил сам да се увери. Отишъл в кошарата, погалил милото добиче и попитал:

— Сита ли си наистина, козичке?

Козата изврещяла:

— Това ли трябваше да чуя! — викнал шивачът, изтичал вкъщи и рекъл на момъка:

Читать дальше →