Щастливият Ханс

Начало книги

Служил Ханс седем години на господаря си и накрая рекъл:

— Господарю, уреченото време мина. Искам сега да се прибера у дома при мама, та ми дай каквото ми се полага.

Господарят отвърнал:

Ти ми служи честно и почтено. Каквато беше службата ти, такова следва да бъде и заплащането.

И му дал една буца злато, голяма колкото главата на Ханс.

Извадил Ханс кърпа, увил златната буца в нея, сложил я на рамото си и поел към къщи. Но както крачел по пътя, видял един конник, който яздел бодър и весел пъргавия си кон.

— Ех — рекъл Ханс високо, когато конникът минал край него, — хубаво нещо е ездата! Седиш си като на стол, няма да се препъваш в камъни, не късаш обувки и неусетно стигаш надалеко.

Чул конникът тия думи, спрял коня и викнал:

— Ей, Ханс, защо тогава ходиш пешком?

— Защото съм принуден отвърнал Ханс. Трябва да занеса тая буца у дома. Злато е наистина, но заради нея не мога да държа главата си право, пък и ме убива на рамото.

Читать дальше →