Фрайланд

Начало книги

Някога, много отдавна, живели магаре и вол. За един ден волът изоравал толкова земя, колкото друг не можел за три дни. Вечер, когато се връщал в обора уморен и измъчен, давали му сноп суха слама. Магарето обаче нищо не правело — от сутрин до вечер лежало и се припичало на слънце. Хранели го не със слама, а със сочна детелина и вместо вода му давали мляко. Веднъж волът едва се довлякъл от умора, легнал в обора и започнал да яде своята слама. Преживял-преживял и повече не можел.

— Ей, уважаеми — подвикнал той на магарето, — дай ми малко от твоята храна, че сламата ми заседна на гърлото.

Съжалило се магарето над вола и му дало от своята сочна детелина. Когато стопанинът влязъл, видял, че магарето е изяло всичката храна.

— Е, браво, мое магаре, добре ядеш, сила ще събереш — казал той и му дал още детелина.

След това погледнал към вола и започнал да вика:

— Ах, ти, животино проклета, защо не ядеш? Утре, като умреш, кой ще оре?

Читать дальше →