Бялата змия

Начало книги

Преди много години живял един цар, прочут из цялата страна с мъдростта си. Нищо не оставало скрито от него — по неведоми пътища пристигали вести и за най-потайните неща. Но той имал чудноват обичай. Всеки обед, след като вдигали трапезата и всички се разотивали, един верен придворен му донасял още едно блюдо. То винаги било захлупено, тъй че и придворният не знаел какво има вътре, защото царят я отхлупвал и ядял от нея, само когато оставал сам.

Това продължавало така от много време. Но един ден придворният не можал да устои на любопитството си и занесъл блюдото в своята стая. Заключил старателно вратата, вдигнал похлупака и видял бяла змия, която била сварена. Той почувствал непреодолимо желание да я опита, отрязал едно късче и го сложил в устата си. Но щом го докоснал с езика си, доловил отвън някакъв странен шепот. Приближил се, вслушал се и разбрал, че вън разговарят врабчетата и си разказват какво са видели на полето и в гората. След като хапнал от змията, придворният придобил способността да разбира езика на птиците и на животните.

Читать дальше →