Барабанчикът

Начало книги

Една вечер един млад барабанчик, като вървял сам през полето, стигнал до едно езеро. На брега на езерото имало три парчета бяло платно.

— Брей, че тънко платно! — рекъл той и пъхнал едното парче в джоба си.

Отишъл си след това в къщи, забравил за намереното и си легнал. Ала тъкмо почнал да се унася в сън, счуло му се, че някой вика името му. Вслушал се и доловил един тих глас, който го зовял:

— Барабанчико, барабанчико, събуди се!

Той не можел нищо да види, тъй като било тъмна нощ, но му се сторило, че някой снове назад-напред край леглото.

— Хей, какво искаш? — попитал той.

— Върни ми — отговорил гласът — ризката, която ми взе снощи при езерото.

— Ще ти я върна — рекъл барабанчикът, — ако ми кажеш кой си.

— Ах — отвърнал гласът, — аз съм дъщеря на един силен цар, ала попаднах под властта на една магьосница, та съм принудена да живея в стъклената планина. Всеки ден трябва да се къпя с двете си сестри в езерото, но без ризката си не мога да отлетя. Моите сестри си отидоха, а аз бях принудена да остана. Моля ти се, върни ми ризката.

Читать дальше →