Момчето и кондорът

Начало книги

Като хищник, кондорът вдъхваше страх. Кралската птица от Кордилерите имаше здрав като кремък и извит като ятаган клюн, остри нокти и сиви крила със златист оттенък. Върху плешивата му глава се жълтееше красива качулка.

Кондорът стоеше неподвижно в клетката, пълна с бели кости — дори в плен не променяше гордата си, величествена поза. Само тези, които му обръщаха достатъчно внимание и искаха да открият какви тъмни инстинкти се крият под навъсената му външност, забелязваха, че понякога очите на хищника са безкрайно тъжни като очите на куче, загубило стопанина си. Погледът му разкриваше ням укор, отправен към хората. Когато посетителите на зоологическата градина спираха при клетката, виждаха само една неукротима свирепост, клюна, създаден за убиване и скубане, изкривените нокти, впиващи се в сухото дърво. Покорна величественост и спотаена сила. А това предизвикваше у хората доволство.

Само едно дете успя да разбере истинския характер на кондора и се осмели да влезе в желязната му клетка. Момчето изглеждаше шестгодишно, макар да беше навършило вече девет. Имаше рахитичен гръден кош, тънички ръце като клонки на дърво, расло без слънце, и големи черни очи, пълни с тъга. Неестествено едрата му глава сякаш по чудо се държеше на тънкото вратле. Ходеше в сива ризка и къси панталонки, от които се подаваха хилавите му крака.

Читать дальше →