Розата на Тюдорите

Начало книги

Потрепервайки, сестра Сюплис се подпираше на бастуна си, докато стъпваше предпазливо по плочите на коридора към спалните помещения, осветени единствено от примигващия пламък на свещта. Приближаващата зима я ужасяваше: зимата в манастира в Поаси беше безмилостно мразовита, а възрастната монахиня знаеше, че започнат ли студовете, и без това болезнените й стави ще я мъчат нетърпимо, особено през декември. Естествено, беше благодарна на своя небесен отец, че в замяна на послушанието се беше погрижил тя да има покрив над главата и храна в дървената паничка, което бе далеч повече от онова, което бе направил родният й баща. Маркизът беше твърде доволен, че пухкавата му дъщеря, която очевидно нямаше шансове да се омъжи, бе избрала да се оттегли в манастир. Не че беше имала кой знае какъв избор.

Тя се опита да не мисли за старите огорчения, тъй като най-важно в момента беше сивкавото зарево на настъпващия ден, очакван от толкова време със страх. Знаеше, че рано или късно той ще настъпи и ето че беше се случило. Отвори вратата на тясната килия, в която спеше Катрин, и се взря в лицето на момичето, потънало в спокоен сън. Да можеше този последен миг на невинност да трае вечно.

Читать дальше →