Заложникът

Начало книги

Като повечето американци, всеки път, когато Жан-Пол Лоримър кацнеше на международното летище във Виена, или се дразнеше, или се чувстваше неловко, или и двете. Първото, което виждаше щом излезеше на терминала, бе кафене „Старбъкс“.

„Каква арогантност! Американци да предлагат кафе във Виена! Ами тази яркочервена неонова табела!“

Жан-Пол Лоримър, доктор по философия — абаносово черен мъж на четирийсет и шест, сравнително нисък и доста набит, бе напълно плешив и говореше носово; макар да се обличаше по последна европейска мода, включително малките очила с тънки черни рамки, той пристъпваше с тромаво поклащане в италианските си мокасини — бе защитил докторат по централноевропейска история и му беше известно, че в Европа са пиели кафе още през 1600 година.

Освен това доктор Лоримър много добре знаеше, че след обсадата на Виена през 1675 година, при оттеглянето си турската армия изоставила чували, пълни с „черен фураж“. Франц Георг Колшицки, виенчанин, живял в Турция, знаел, че това е кафе. Съобразителният мъж бързо открил първото кафене. Заведението му предлагало безплатни вестници на клиентите, за да не скучаят, докато пиели черната напитка, на която той скоро подобрил вкуса, като започнал да прецежда ситно смляната утайка и добавил мляко и захар.

Читать дальше →