Удоволствието на краля

Начало книги

Вратата се отвори. На прага стоеше Маклаклън. Едрата му фигура запречваше входа, докато той оглеждаше кръчмата.

Маклаклън се славеше като един от най-смелите рицари на крал Едуард III, но тази вечер не носеше ризница, а семпла кафява туника, мека памучна риза, тесни, опънати по краката панталони и ботуши. Широкото тъмно наметало с качулка скриваше както лицето му, така и великолепния меч от толедска стомана и безупречно наточения нож в прикрепената към прасеца ножница, който се бе научил да използва от своите роднини-шотландци. Те му бяха предали горчивия урок, че на човек във всеки един момент може да му се наложи да се бие и това обикновено става със смайваща бързина.

Младият мъж сега оглеждаше кръчмата, за да се увери, че още не е дошла. После влезе и се запъти право към грубо скованата маса край стената, където можеше да седи със защитен гръб, да наблюдава входа и да държи под око всеки посетител. Поръча си халба ейл. Клиентелата на заведението беше известна със съмнителния си характер. Говореше се, че мястото е свърталище на крадци, убийци и нечисти сделки. От масата вляво уморено го наблюдаваше някакъв моряк с почернели зъби, докато си шепнеше със своя събеседник, който имаше не по-малко подозрителен вид. Ейдриън знаеше много добре, че обсъждат какви богатства евентуално носи със себе си. Можеше да си доведе помощници. Мнозина добри и смели бойци биха се присъединили към него. Работата обаче беше лична и възнамеряваше да направи така, че историята да не достигне до ушите на краля. Защото от това може би зависеше животът й.

Читать дальше →