Тлееща жарава

Начало книги

— Почакай!

Дани Хънтингтън спря на най-долното стъпало и се обърна.

Спенсър стоеше на мраморната площадка, стиснала с две ръце махагоновите перила. Тъмносинята копринена нощница обгръщаше нежното й тяло, а косата й, разрошена от съня, почти покриваше лицето й. В нея имаше нещо екзотично. Някакво необикновено съчетание на красота и елегантност. В коридора отзад се виждаше малко старинно канапе и огледало с изящна резбована рамка. Топлият тъмнокафяв цвят на пътеката нюансираше с брокатената тапицерия на канапето и още повече открояваше дългите й боси крака с добре поддържан педикюр. В старата къща, която Спенсър бе преустроила по свой вкус, самата тя изглеждаше невероятно. Понякога Дани си мислеше, че жена му е самото съвършенство. Кристално сини очи, пшеничено руса коса и класически, изящни черти. Познаваха се от малки и откак се помнеше бе влюбен в нея. Никой не се изненада, когато се ожениха. Тя не само се омъжи за него, но единствена го разбра и подкрепи, когато реши да стане полицай, вместо да поеме семейния бизнес. А щом трябваше да взема важно решение, Спенсър винаги беше до него, усмихната и ведра и правеше всичко възможно, за да е спокоен. Понякога, когато се замислеше какво е преживяла заради него, дланите му се изпотяваха и го заливаше силна вълна на обич. Беше превърнала живота му в истински празник!

Читать дальше →