Покори нощта

Начало книги

По небето се носеха буреносни облаци. Цветът им непрекъснато се менеше, от яростно, мрачносиньо премина в сиво, а най-после и в странно, мъгливо червено. Цвета на кръвта. Някои от придворните, които напускаха в този час Единбург, бяха сериозно разтревожени и убедени, че Александър не бива да тръгва тази вечер на път. През целия ден на небето, сякаш върху палитрата на художник, се бяха сменяли различни оттенъци на червеното и дори нощният мрак не можа да заличи този цвят на смъртта.

Целият ден бе предвещавал буря и сега тя се разрази. Снежната фъртуна подчертаваше мрачното червено, изпълваше въздуха, обгръщаше страната, пречеше на хора и животни да виждат добре. След заседанието на съвета хората на краля се взираха в бушуващата стихия. Сред съветниците на Александър имаше мъдри и образовани хора. Той стоеше начело на държава, създавана векове. Сега, въпреки различния си произход, всички нейни обитатели смятаха себе си за шотландци. Всъщност богатите барони, които притежаваха земи и в Англия, се чувстваха поданици на двама крале. Норманското влияние беше сред основните причини те да са добре осведомени и начетени.

Читать дальше →