Нощен шепот

Начало книги

Напълно се беше слял с нощта.

Стъпките му по влажната земя бяха безшумни като тихия бриз, който се промъкваше през изискано подкастрения листак все едно бе сянка и разхлаждаше нощта.

Далечно наследство го беше надарило с тези способности и същото това далечно наследство го беше научило да се придвижва с грацията на див елен, гордо да пристъпва, да дебне и напада съобразително и умело като пантера, да преследва целта си неотстъпно с настървението на царски орел.

Но това далечно наследство нямаше нищо общо с тайнственото му похождение в тази тъмна нощ. Нито дрехите, с които беше облечен — черни джинси „Левис“ и черно поло. И кецове „Адидас“ в същия цвят.

Черно, което можеше да бъде погълнато в нощта.

Приведен и балансиращ на пръсти, близо половин час той търпеливо оглежда къщата. След това тръгна да я обикаля в прикритието от палми и хибискус.

Вътре нищо не светеше. Всичко беше притихнало. Дори боровите иглички, които се стелеха по земята, не шумоляха.

Читать дальше →