Графинята и Сребърния меч

Начало книги

При управлението на крал Хенри II, в гората.

Тя обичаше гората. Никъде другаде светът не блестеше в по-прекрасни цветове: топлите кафяви и черни багри на земята, всевъзможните нюанси на зеленото — светло върху храстите, по-тъмно по тревата, набола върху плодородния торф, или студено и загадъчно между стеблата на дърветата, чиито клони закриваха слънцето, забулвайки гората в приказен, тайнствен полумрак.

Там, където короните на дърветата не бяха толкова гъсти, прозираше небето, понякога — синьо петно, блестящо на слънчевата светлина, но нерядко и — забулено от буреносни облаци. В такива дни гората стенеше и виеше, а клоните се свеждаха, сякаш в поклон пред някаква неизмерима, равна на божествената мощ.

Но имаше и дни, в които вълшебството се допълваше от нежна млечносива мъгла, стелеща се на вълма почти до земята. Колко обичаше да идва тук. Сетива за тази прелест бе наследила навярно от баща си, комуто дължеше освен това и някои привилегии. Когато се завръщаше у дома, за да си почине от службата си при краля, той я водеше в гората.

Читать дальше →