Дивата котка

Начало книги

Англия, зимата на 1621 година, под владичеството на Негово Кралско Величество Джеймс I.

Леденият вятър пронизително виеше и заплашваше да отнесе покрива над мъничката таванска стаичка. Жаси притискаше свитите си юмруци към гърдите и дори не усещаше студа, взряна в крехката хубост на жената, която лежеше на леглото пред нея, увита в протрити одеяла. След малко вдигна очи и мрачно огледа мизерната спалня, едва-едва осветена от единствената свещ. Погледът й се насочи към стария сандък, в който нямаше почти нищо, и очите й се премрежиха от сълзи.

Не бива да я оставя да умре така, повтаряше си тя. Ще прося, ще искам пари назаем, ще открадна и дано Господ ми помогне мама да намери по-достойна смърт.

Старият Тамсин я изгледа, сякаш беше отгатнал мислите й, и тъжно поклати глава. Отдавна беше угаснала и последната му надежда да спаси Линет Дюпре.

— Хинин, момичето ми. Хининът би могъл да облекчи страданията й. Нищо повече не мога да ти кажа.

Читать дальше →