Аферата „Зелда“

Начало книги

Въпросът между тях, сам по себе си неразрешим, остана нерешен. Неувереността им: неговата и нейната, и присъщата неразрешимост на връзката им, се издигаха между тях като стена… като скала… като..

Изобел се откъсна от клавиатурата и се допита до синонимния речник до нея на бюрото.

Като бариера, бастион, крепостна стена, дига, вал… Като непробиваема крепостна стена, като непревземаем бастион, като бастион, като крепостен вал…

Тя се поколеба. Съпругът й подаде русата си глава през вратата на кабинета й.

— Не можеш ли да си вземеш почивка за обяд сега? — попита той жално.

Тя погледна часовника си. Още нямаше един часа, но състоянието на Филип налагаше той да получава малки порции храна, но редовно, и ако Изобел не ги осигуреше, той огладняваше и ставаше раздразнителен.

— Какво ни е оставила госпожа М.? — попита тя, като стана от бюрото си и хвърли поглед назад към екрана, мислейки разсеяно за супа и бариера, бастион, крепостна стена и крепостен вал.

Читать дальше →