Теменужки в снега

Начало книги

— Бог да ви поживи! — иронично благодари на доведените си сестри десетгодишната Изабел Монтгомъри. Грабна с рязко движение от ръцете на едното от двете момичета любимата си флейта, а от другото — подплатената с кожа наметка, обърна се и изхвръкна от стаята си.

— Мама каза да споделяш с нас! — извика след нея дванадесетгодишната Лобелия.

— Всичко ще й разкажем, така да знаеш — заплаши единадесетгодишната Рю.

— Все ми е едно — извика през рамо Изабел, без да забави крачка. Спусна се тичешком по тясното стълбище, без да обръща внимание на слисаните погледи на прислужниците, прелетя през кухнята и изхвръкна навън през задната врата.

В двора спря за миг, за да си поеме дъх, загърна се по-плътно в наметката си — априлският следобед бе доста хладен, — и се впусна по поддържаната морава към една горичка, където доведените й сестри нямаше да й досаждат. Тя остави зад себе си внушителното имение от дялан камък, чиито тъмночервени керемиди се виждаха отдалече, и зарея поглед из морето от сини теменужки, жълти нарциси и цъфтящи форзиции.

Читать дальше →