Кулата на слона

Начало книги

Продължавайки на Юг през дивите планини, които разделят източните хайбориански нации от дивите степите на Турин, Конан, в крайна сметка пристига в Аренджун — известния Заморски „Град на крадците“. „Зелен“ за цивилизацията и с абсолютно незачитане на законите по природа, той намира — или си издълбава — ниша като професионален крадец, помежду хора, зa които краденето е изкуство и едно достойно занимание. Но тъй като е все още много млад и повече дързък, отколкото изкусен, прогресът му в новата професия в началото е бавен.

Факли осветяваха със слаба светлина пируващите в Маул, където крадците на Изтока провеждаха нощен карнавал. В Маул те можеха да гуляят и реват колкото им се искаше, защото честните хора отбягваха това място, а пазачите, на които бе добре заплатено с омърсени монети, просто не се намесваха. По кривите, непавирани улици с купища отпадъци и мръсни локви по тях, се клатушкаха вдигайки гюрултия пияници. Стомана блясваше откъм сенките, откъдето се дочуваше пронизителен женски смях и шум от боричкане. Светлина на факли се просмукваше през счупените прозорци и широко отворените врати; застоял мирис на вино и потни тела, дрънкане на чаши, удари с юмруци по груби маси, откъслечни думи от неприлични песни се разнасяха като удар в лицето.

Читать дальше →