Черният колос

Начало книги

Единствено вечната тишина се беше спуснала над тайнствените руини на Кутчемес, но страхът бе там: Страх, който потръпваше в съзнанието на Шеватас-крадеца, карайки го да диша тежко и остро през здраво стиснатите зъби.

Той стоеше като нищожен атом на живота сред колосални паметници на опустошение и изоставеност. Дори черната точка на лешояд не можеше да се види в огромния син купол на небето, изпепелен от жаркото слънце. Навсякъде се издигаха мрачните останки на една друга, забравена епоха: огромни полусрутени кули, забили назъбените си върхове в небето; дълги, начупени линии на натрошени стени; паднали каменни блокове с циклопски размери — разбити образи, с полуизтрити от ветрове и пясъчни бури ужасяващи очертания. Никакви признаци на живот от хоризонт до хоризонт, единствено онази пустош на голата пустиня, от която замира дъха, разсечена от кривуличещото корито на отдавна пресъхнала река. И сред тази необятност — блестящите хищно озъбени руини, колоните, издигнали се като пречупени мачти на потънали кораби, а над всичко това — доминиращ купол от слонова кост, пред който Шеватас стоеше треперейки.

Читать дальше →