Изваяние

Начало книги

Тя имаше очи, уста, нос и име. Казваше се Офелия. Но понякога я наричаха просто книга.

Момиче-книга или книга-момиче? А може би просто „полускулптура от дърво и сън“, както беше казал един поет?

Дали не беше само скулптура от неизвестно съединение, изваяна от съня? Не, то беше явление далеч по-химерично от обикновения човешки сън.

Книга? Но кой ще повярва? И що за книга е това, след като не е стояла на полицата, преди да влезе в мен и се слее завинаги с моето съзнание. Тя беше с мен, после с друг, а преди него и мен с хиляди — слово, картина и едновременно живо същество.

Когато искаше да се пошегува, тя те наричаше читател.

Лукава, старинна, наивна дума. Да четеш? За какво да четеш? Защо? Поради какво?

Да, тя се наричаше книга понякога, макар че имаше засмяната моминска уста и закръглените красиви ръце на оживяла статуя или богиня. Тя се смееше. Тя плачеше. Тя те ревнуваше от останалите момичета, които бяха просто момичета, а не богини, управляващи твоето време и твоята съдба.

Читать дальше →