Ден след ден

Начало книги

Сутринта на 16 април 2093 година, когато Джон Уорън се събуди, внезапно го обзе чувство за нещо по-различно от друг път. Повъртя се известно време в леглото и размисли какво ли можеше да бъде. Когато най-накрая стана, изведнъж разбра: Той нямаше болки!

Скочи от леглото: нямаше ги болките! Нямаше го онова чувство на замаяност, нямаше я гнетящата вцепененост… Погледът му се плъзна по сивите прозорци и се спря на заклещената, като в дефиле улица. Бавно се точеше утринното движение. Покрай стъклените стени в еднообразни колони се движеха хора.

Джон Уорън се обърна рязко: от телецентъра писукаше гласът на хелпъра, който отегчено и равнодушно пожелаваше на всички „Добро утро“ и препоръчваше да вземат синьото хапче. Гласът звучеше уморено, почти тъжно, меланхолично.

Джон Уорън усети желание да оживи този глас. Той задейства светлинния регулатор, появи се образ. Известно време втренчено гледаше искрящия матов екран. Няма ги болките, помисли той. Без болки. Но как така?

Читать дальше →