Смъртта на Плъха

Начало книги

Озъртах се за такси пред изхода на аерогарата, когато ги видях. Бяха трима — набити като борци, късо подстригани, с подплатени дънкови якета и ръце в джобовете им въпреки топлата вечер. Оставих куфара в краката си и им дадох възможност добре да ме разгледат: ръст 176 сантиметра, тегло 132 килограма, години — около четиридесет, лявото рамо по-ниско от дясното, челна плешивина, арабски нос и мустаче. Сакото и вратовръзката — жълтеникаво-бежови, панталонът, ризата, обувките — черни, портфейлът — в десния вътрешен джоб, ключът и доларите — в портфейла.

Посегнах отново към куфара, за да разберат, че огледът е приключил, и най-интелигентният, този в средата, се размърда. Все така с ръце в джобовете, той тромаво изприпка нагоре по стъпалата и застана насреща ми.

— Такси? — попита гъгниво, предполагайки навярно, че го прави едновременно на английски, френски и немски.

Лицето му беше одухотворено като кръмно цвекло. Трябваше да избягва да се върти около кравеферми. Горната му устна се повдигна в нещо като усмивка и откри тъмната фуга на липсващ зъб. По всичко друго си беше момче и половина.

Читать дальше →