Да омъжим мама

Начало книги

— Айра, отивам си. — За Филис не бе лесно да съобщи новината на съпруга си от четирийсет и седем години, но го направи. Винаги бе казвала истината. През целия й живот хората я наричаха „груба“, „безчувствена“, „трудна“, но в действителност тя само бе честна. — Не издържам, Айра — каза му тя. — Знаеш, че никога не съм харесвала Флорида. Дойдох тук заради теб, защото ти го искаше. — Замълча. Не искаше да обвинява. Живееха в свободна страна и Айра не я бе довел насила. — Да, винаги си ме подкрепял — призна тя. — Да бъдем честни: ти печелеше парите, така че съм ти задължена. Само че ти се пенсионира, не аз. Не бях готова да се пенсионирам. Ти обаче даде ли ми избор?

Айра не каза нищо. Разбира се, тя и не очакваше. Истината бе, че през четирийсет и седем годишния им брак той не бе говорил много. Въпреки това, благодарение на някаква брачна осмоза, тя винаги знаеше какво мисли по даден въпрос. Сега си даде сметка, че вълната на неодобрение, която очакваше да почувства, не се материализира. Това означаваше или че Айра се цупи, или че изобщо не я е чул. Замълча. Дори за нея, която всички смятаха за устата през целия й живот, дори за нея бе трудно да каже това. Но трябваше да се каже.

Читать дальше →