Мавърик

Начало книги

Как такова хубаво дърво бе успяло да оцелее сред този пустинен пейзаж бе пълна загадка.

Определено това не бе място, което човек би избрал за пикник с любимото си момиче. Туфи суха трева се бяха вкопчили в песъчливата почва като последните отчаяни кичури по главата на оплешивял мъж. Тук-там кактуси и бодливи храсти с копнеж очакваха някой жалък глупак да се закачи в тях. Това не бе особено вероятно, като се имат предвид огромните пространства забравена от бога пустош между тях.

Предполагам, не тези са най-удачните думи, които човек, присъстващ на обесване, би могъл да използва.

Трима мъже на коне стояха небрежно около дървото — бесило, оръфаните му клони бяха забили ноктите си в притъмнялото небе. Ръмжащите гръмотевици, които се чуваха в далечината, и шибащият вятър вещаеха буря. Ужасна буря.

За високия тъмнокос странник, възседнал пъстър кастриран кон с вързани зад гърба ръце и дебело въже, стегнато около врата, което от своя страна бе преметнато около един от подобните на вещерски пръсти клони, това очевидно не бе добър ден. Най-многото, на което можеше да се надява, бе да умре преди да е връхлетяла бурята.

Читать дальше →