Отвъд Тъмния портал

Начало книги

Историите в тази книга са измислени. Имената, героите, местата и случките в нея са продукт на въображението на автора. Всякаква прилика с реални случки, места или хора е чисто съвпадение.

— Хвърляй!

— Млъквай!

— Хвърляй, по дяволите!

— Добре, де! — Гратар изръмжа и се изправи леко, издувайки мощните мускули на раменете си.

Стрелна напред едната си ръка, светкавично свали юмрук… и разтвори пръсти. Дребните зарчета от кости се разсипаха на земята.

— Ха-а! — Бродог се изсмя, оголвайки бивници в самодоволна усмивка. — Само едно!

— По дяволите!

Гратар се отпусна върху камъка, на който седеше, и се намръщи, гледайки как Бродог събира заровете и ги разклаща енергично в ръка. Той не знаеше защо продължава да играе с него — Бродог печелеше абсолютно всеки път. Беше почти неестествено.

Неестествено. Тази дума почти бе изгубила значение за Гратар. Той вдигна очи към червеното небе, което изпълваше хоризонта, а слънцето в него пламтеше в същия цвят. Преди светът не беше такъв. Гратар беше достатъчно стар, за да помни синьото небе, топлото жълто слънце и гъстата зеленина по полетата и долините. Той бе плувал в дълбоки прохладни езера и реки, блажено невеж за това колко ценна щеше да стане водата един ден. Една от най-насъщните нужди в живота — чистата вода, сега се съхраняваше в бурета и се разпределяше пестеливо.

Читать дальше →