Другото лице

Начало книги

Когато Сал Купъртин трябваше да убие някого, го приближаваше и стреляше право в тила му. Застреляш ли някого в лицето, има доста голяма вероятност да оцелее. Сал никога не експериментираше с куршум в корема, нито пък опитваше да уцели някого право в сърцето. Беше глупаво и ставаше голяма каша. Когато ти кажат да убиеш някого, просто го убиваш. Не оставяш нещата да зависят от смяната на вятъра или атмосферното налягане и всички други глупости на Зелените барети, които Сал бе гледал по телевизията. Не, той знаеше, че просто отива и го прави. Действа професионално и всички са доволни.

И все пак бе започнал да разбира, че да спазва известно разстояние не е чак толкова лошо, особено след като през последните три часа му се наложи да чисти от себе си парченца от онези копелета, донибрасковците[1]. Единият имаше мустаци и Сал бе сигурен, че космите, които най-сетне успя да изтръгне изпод нокътя на палеца си, са негови. Бяха твърди, светлокестеняви и без кръв по тях, така че навярно бяха попаднали там, докато го е душил. Откъдето и да го погледнеш, беше станала голяма грешка. Но какво можеше да стори сега? Седеше от три часа на задната седалка на една тойота корола до Дебелия Монте (който вече дори не беше дебел, след като лежа шест месеца в пандиза и се уреди с някакви стероиди, а очевидно бе наблегнал доста сериозно и на щангите), а единственото заключение, до което успя да стигне, беше, че в най-добрия случай остават не повече от няколко часа до настъпването на собствената му смърт.

Читать дальше →