По-великото нещо

Начало книги

Нещото в Мъртвия град се зароди някъде под развалините като една-единствена частица протоплазма без усещания и цел — едва ли не проста химична реакция. Но все пак имаше разлика — то нарастваше. То растеше като съкращаваше хилядолетията в дни. Едновременно променяше и формата си. Части от него, непригодени да оцелеят, загиваха, но онова, което оставаше, ставаше все по-силно и по-сложно. То придоби зачатъци на разум, който се развиваше с растежа на тялото. Появиха се израстъци, които пълзяха по развалините, изследваха, протягаха се нагоре към слънцето. То разпростираше своите възли и пипала и непрестанно се развиваше. Дойде мигът, когато вече бе способно да променя формата си по своя воля; части от него можеха да се отделят от цялото за известно време и после отново да се сливат с него.

То мислеше. Отначало мислите му бяха просто усещания — осъзнаването, че съществува, волята да оцелее, усещането за разрушения град около него. Но заедно с тялото все по-сложни ставаха и мислите му. Най-накрая неговите възли и пипала изпълниха целия град и то достигна физическа зрелост. То престана да расте, нямаше вече накъде да се движи и какво да прави, освен да мисли.

Читать дальше →