Бъдеще

Начало книги

Асансьорът е отлично нещо, казвам си. Има куп поводи да се възхищаваме от асансьорите.

Когато пътешестваш по хоризонтала, винаги знаеш къде ще попаднеш.

Когато се придвижваш по вертикала, можеш да се озовеш къде ли не.

Посоките като че ли са само две - нагоре и надолу, но никога не знаеш какво ще видиш, когато крилата на асансьора се разтворят. Безкрайни офисни зоопаркове - чиновници в клетки, пасторална идилия с безгрижни пастирчета, ферми за скакалци, хангар със самотен грохнал Нотр Дам, вонящи гета, в които на един човек се падат хиляда квадратни сантиметра жилище, басейн на брега на Средиземно море или просто плетеница от тесни сервизни коридори. Някои от равнищата са достъпни за всички, на други асансьорите не отварят вратите си за случайни пътници, а за трети не знае никой, освен онези, които са проектирали кулата.

Кулите са достатъчно високи, за да пронизват облаците, а корените им, които отиват под земята, са още по-дълги. Християните уверяват, че в кулата, построена на мястото на Ватикана, има асансьори, пътуващи до преизподнята и обратно, а има и такива, които откарват праведниците директно в рая. Веднъж спипах едно проповедниче и го попитах защо в такава безнадеждна ситуация продължават да баламосват хората. Да втълпяваш безсмъртието на душата в наши дни, е обречена работа. Та душата вече отдавна никой не я използва! Християнският рай сигурно е същата унила дупка като базиликата „Свети Петър“: никакви хора и навсякъде дебел един пръст слой прах. Онзи започна да се вайка - трябвало, разбираш ли, да се говори с паството на неговия език. Трябваше да му счупя на този тарикат пръстите, за да не му е толкова лесно да се кръсти.

Читать дальше →