Вечно твой

Начало книги

Когато той се появи в живота й, Юдит почувства остра болка, която бързо отшумя.

— Извинете — каза мъжът.

— Няма защо — отвърна тя.

— Цялата тази навалица…

— Да.

Юдит разучи лицето му така бегло, сякаш прехвърляше спортните заглавия във вестника. Искаше да разбере що за човек рита околните по петите пред оживения щанд за сирена на Велики четвъртък. Не се изненада от факта, че той изглежда напълно нормално. Беше като всички останали тук — нито по-добър, нито по-лош, нито по-оригинален. Защо ли цялото население бе решило да си купи сирене за Великден? И то по едно и също време, в един и същ магазин?

На касата мъжът — отново той — се нареди зад нея и постави покупките си на лентата за стоки. Тя го позна по характерната миризма на кожа, носеща се от кафеникавия ръкав на якето му. Вече бе забравила чертите на лицето му; всъщност не им бе обърнала особено внимание. Но определено й харесваха сръчните, целенасочени и все пак плавни движения на ръцете му. Дори през XXI век си беше истинско чудо да видиш как някой мъж в началото на четирийсетте пазарува със завидна обиграност.

Читать дальше →