Моята борба

Начало книги

За Адолф Хитлер написването на „Моята борба“ е финалът на приключението, влязло в историята на Германия като „бирения бунт“. На 8 ноември 1923 г. вечерта в огромната мюнхенска бирария „Бюргербройкелер“ се провежда събрание с участието на членове на баварското правителство начело с провъзгласения за генерален комисар на Бавария Густав фон Кар. Внезапно събранието е прекъснато от водени от Хитлер членове на неговата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП). Бирарията е обградена от 600 щурмоваци1 — щурмови групи, нацисти, обикновено бивши военни, но и лумпени, дори криминално регистрирани лица, хомосексуалисти и т.н., организирани за охрана на уличните демонстрации на НСГРП и за въоръжена разправа с обявените за „неприятели“. Облечени са в кафяви ризи, брич и ботуши. Кафявият цвят е официализиран от Хитлер и дава основание с разрастването на националсоциалистическото движение в антинацистка литература да се пише за настъпление на „кафявата чума“. От 1922 г. щурмовите отряди са под командването на Херман Гьоринг, по-късно — на Ернст Рьом). Започва един почти оперетен спектакъл. На входа на бирарията подава „муцуната“ си тежка картечница. Обграден от щурмоваци Адолф Хитлер нахлува в залата. Сред шума от счупени халби бира и столове кандидатът за германски диктатор се качва на маса, вади пистолет от задния си джоб и стреля в тавана. След това се насочва към трибуната, на която фон Кар стои със зяпнала уста, и изкрещява:

Читать дальше →