Всяко решение си има проблем

Начало книги

— Подай ми, моля те, пластмасовата кутия от шкафа, Лу… Ти… Ри… — каза майка ми. От обяда бяха останали един картоф, тънко резенче от печеното и лъжица червено зеле, които според майка ми ще е жалко да се изхвърлят. — Точно порция за сам човек — каза тя.

Разбира се, аз не се казвам Лутири.

Имам три по-големи сестри и майка ми така и не свикна да ни нарича с правилните имена. Ние се казваме Тине, Лулу, Рика и Гери, но майка ни наричаше с комбинации като Лутири, Гелути, Рилуге и така нататък, като чисто математически разполагаше с безкрайни възможности дори за четирисрични съчетания. Аз съм Гери, най-малката. И съм единствената, която живееше сама и от която се очаква да се нахрани с едно нищожно картофче, с една хапка месо и лъжичка червено зеле. Сякаш фактът, че съм необвързана, автоматично ме лишава от нормален апетит.

— Това не е кутия, а тарелка — каза майка ми. Върнах пластмасовата чинийка в шкафа и й подадох друга.

Читать дальше →