Смарагдовозелено

Начало книги

— Ще остане грозен белег — каза лекарят, без да вдига поглед.

Пол се усмихна накриво.

— Е, във всеки случай е по-добре от ампутацията, която госпожа Свръхстрахливка предрече.

— Много смешно! — изсъска Люси. — Аз не съм свръхстрахливка, а ти… господин Глупав Лекомисленик, да не си посмял да се шегуваш с това! Знаеш много добре колко бързо може да се инфектира такава рана и в това столетие човек трябва да е щастлив, ако изобщо остане жив. Няма никакви антибиотици надлъж и нашир, а всички лекари са невежи некадърници.

— Е, много благодаря — рече лекарят, докато нанасяше кафеникав мехлем върху току-що зашитата рана.

Пареше ужасно и с голямо усилие Пол успя да се въздържи да не направи гримаса. Надяваше се само да не останат петна върху хубавия шезлонг на лейди Тилни.

— Вие нямате вина за това. — Пол усети, че Люси се постара да прозвучи любезно, дори се опита да се усмихне. Една доста крива усмивка, но в крайна сметка от значение беше доброто й намерение. — Сигурна съм, че давате най-доброто от себе си — рече тя.

Читать дальше →