Мръсни правила

Начало книги

В косата ми има кръв. Минаха дванайсет часа, а в косата ми още има кръв.

- Добре ли сте?

Полицайката, която ме пази, стои до вратата, се взира в лицето ми в огледалото на тоалетната. Нарушава правилата. Заповядано й е да не разговаря с мен. Може би си мисли, че ще припадна.

Вчера на местопрестъплението ми взеха палтото. Кръвта се беше просмукала през подплатата. И на лицето ми имаше кръв. Лекарят, който ме прегледа, я почисти и после ме обяви за годна за разпит. Кръвта по ръцете ми беше проникнала в драскотините около ноктите ми. Търках кожата си до зачервяване, за да я премахна.

Никой не ми каза за косата.

Подръпвам я със здравата си ръка. Кафеникав съсирек е залепил кичурите. Иска ми се да имах ножици. Бих я отрязала.

Не мисли за това. Недей.

Часът е четири сутринта в събота. Толкова показва ръчният ми часовник. Без него нямаше да отгатна. За последен път спах няколко неспокойни часа в петък през нощта. Петък... Тогава имахме план. Бях престанала да се заблуждавам, че владея положението, но поне имахме план. Виждахме изход от всичко това.

Читать дальше →