Естествен отбор

Начало книги

— Господи, тук човек може да се задуши — каза Бътър.

— Ами влез в колата — отвърна Кроу.

— За нищо на света.

— Тогава си затваряй устата.

— Дали ще се сварим тук, или ще се опечем вътре…

— Знам, но все пак си затвори устата!

Дебелакът се подвоуми.

— Извинявай, Кроу.

— Добре, добре.

Кроу изпита желание да се надигне, но не му стигна сила. Слънцето безмилостно печеше върху колата, като единствената сенчица се образуваше под стъпенката й. Тъкмо там се бе излегнал Кроу и от цял час се занимаваше с две метални кутии, които му пареха в ръцете. А имаше огромно желание да се изправи и погледне дали случайно по пътя не идва някоя кола. Но не му се щеше да се изложи на слънчевите лъчи.

— Я хвърли един поглед на пътя — каза Кроу.

Той явно не бе в настроение и Бътър реши, че е по-добре да не му противоречи. Затова се опря с тлъстата си ръка на стъпенката и се надигна.

— Дори и гущер не се вижда.

— Не се ли вдига прах?

Читать дальше →